„Щурец“ е популярен седмичен хумористичен вестник, основан от Райко Алексиев. Първият брой излиза в гр. София на 24 декември 1932 г., а последният - на 30 юни 1944 г. Тиражът му достига 50 000 екземпляра. В уводната статия в първия брой на вестника четем: „Знаете ли що значи, когато в една, притисната от неволи къща, запее Щурец? Поверието казва, че е на радост и на добро. Нашият весел Щурец няма никаква друга амбиция освен да прилича на своя малък безгрижен съименник, който лети по поляни и градини, зиме край огнищата тананика своята безгрижна песен и пълни с веселие сърцата. Посрещнете с добро сърце веселия Щурец, защото той носи радост в притиснатия ви от неволи живот. Той ще ви разказва неуморно за безобидните жалостиви герои от градове и паланки, ще ви шепне весели истории за равноправките, за кикиморите, за тъщите и свекървите, сегиз-тогиз ще ви разкавва весели клюки и интриги из обществото, ще се смее заедно с вас над своите и вашите недъзи, ще се закача с политиците и политическите партии, партийки, племена, групи, крила, крилца и опашки и ще си свири безгрижно. А когато зърне всички онези неща, които смущават вашето и неговото спокойствие, свирнята му ще се превръща в свиркане, правдиво и безпристрастно освиркване, каквото заслужават много лица, факти и събития в нашия притиснат от неволи живот. Посрещнете с добро сърце веселия Щурец.“
         В първите броеве повечето статии са написани от Райко Алексиев и са подписани с псевдоними („Щурец“, „Фра Дяволо“, „Несретник“, „Луцифер“, „Цербер“, „Козирог“, „Пурпурин“, „Войдан“ и др.), но постепенно сътрудниците на вестника се увеличават - сред тях са Елин Пелин, Матвей Вълев, Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Димитър Талев, Ангел Каралийчев, Ст. Л. Костов, Стилиян Чилингиров, Змей Горянин, Николай Ракитин, както и художниците Илия Бешков, Стоян Венев, Христо Бръзицов и др. Във вестника се публикуват и преводни текстове. Райко Алексиев сам рисува всички карикатури мв „Щурец“, а традиционно на първа страница на вестника винаги излиза голяма карикатура, осмиваща българския и световния политически живот.
         „Щурец“ поддържа интересни рубрики като „Политическа борса“, „Бюлетин“, „Тук да си остане“, „Знамените прякори“, „Из чуждия хумор“, „Из печата“, „Из родните архиви“, „Интриги и клюки“, „Наши хора“, „Кой какво обича да чете“, „Литературни бисери“, „Бисери из родната поезия“, „Кушията на родното невежество“, „Българска хумористична енциклопедия“, както и многобройни реклами, например тази: „Боядисва - почиства / запазена марка / Позитано 3 / тел. 41-23 / Киремиджян / Влезе той измачкан, лекедисан, / А излезе чист и боядисан, / За гатанката вместо да се пита / Нека всеки лично да опита.“ (в. „Щурец“, бр. 22, 1933 г., стр. 3). Има и автореклами, като например: „Вестник Щурец е най-разпространения седмичен вестник и единствения весел другар на българския читател. Излишно е да се казва, че Щурец е абсолютно безпристрастен, защото едно разгръщане на неговите страници е достатъчно да убеди всекиго, че смехът му се носи над всичко и бодливите му закачки се отправят по всички посоки и към всички недъзи на нашия объркан живот.“ (в. „Щурец“, бр. 18, 1933 г., стр. 2 )
         Основателят на вестника Райко Алексиев е пребит до смърт на 18 ноември 1944 г. в София, като се смята, че основната причина са негови карикатури на Сталин. През март 1945 година Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година Райко Алексиев е реабилитиран.