Речник на българската литература след Освобождението

автори, произведения, кръгове, периодични издания, места

„Литературен клуб“   -   най-старото електронно издание за литература в България!

 

 

А

Б

В

Г

Д

Е

Ж

З

И

Й

К

Л

М

Н

О

П

Р

С

Т

У

Ф

Х

Ц

Ч

Ш

Щ

Ъ

ь

Ю

Я

 

 


 

 

НОВИ СТАТИИ:

 

 

 

 

 

    • РАДА ПАНЧОВСКА

 

Рада Панчовска

         Рада Панчовска е родена на 16 август 1949 г. в с. Оборище, през 1953 г. се премества да живее в гр. Панагюрище, където завършва гимназия със златен медал. Следва българска филология с втора специалност руски език и факултативно испански и след завършването си през 1973 г. работи като редактор във в-к „Оборище“ (Панагюрище). От 1974 г. до 1977 г. е филолог-специалист в Института за български език към БАН, София, след което работи надомно до 1999 г., когато основава издателството си „Проксима-РП“. Член е на Сдружението на български писатели и на Съюза на преводачите в България (СПБ), както и член-основател на Свободно поетическо общество и на Асоциация на испанистите в България.
    Поетическият й дебют е в поредицата „Смяна-81: поезия, белетристика, критика“ на издателство „Народна младеж“ през 1981 г. Автор е на книгите с поезия „Всеки ден“ (Изд. „Народна младеж“, 1984), „На белия свят“ (Изд. „Нов Златорог“, 1992), „Кратки срещи“ (Изд. „Литературен форум“, 1993), „Убягващи впечатления“ (Изд. „Свободно поетическо общество“, 1994), „Аритмии“ (Изд. „Иван Вазов“, 1996), „Приписки към антологията на съвременна испанска поезия „Гласове на жени“ (Изд. „Свободно поетическо общество“, 1997, двуезична), „50 стихотворения“ (Изд. „Издателско ателие Аб“, 1999, избрано; Изд. „Стигмати“, 2001, избрано, двуезична), „Анонимният успех“ (Изд. „Стигмати“, 2001), „Обратно броене“ (Изд. „Жанет-45“, 2007), „Стени и мостове“ (Изд. „Смол Стейшънс прес“, 2011) и „Космически елегии“ (Изд. „Сонм“, 2018). Участва в изработването на „Честотен речник на българската публицистика“ (1995, 2001). Сътрудничи активно на културната периодика. Публикува в сп. „Панорама“, сп. „Съвременник“, сп. „Демократически преглед“, в. „Литературен вестник“, в. „Век 21“, електронното списание „Литературен клуб“ и др.
    Рада Панчовска е превела и публикувала е повече от 40 книги и антологии с поезия и есеистика от испански език и две книги с поезия от английски език, съвместно, както и българска поезия на испански език, в сътрудничество. Нейни стихове са превеждани на испански, английски, немски, словенски, румънски, македонски, руски, гръцки, босненски, унгарски, персийски.
    „Рада е изумително жизнен и в същото време рядко порядъчен човек. С тези свои отличителни качества тя e един безспорно съвестен наблюдател и хроникьор на живота. В стиховете й се усеща това, не знам как да го нарека – множествено усилие: страст, кураж, старание, борба или съдба – да извлече колкото може повече от житейската си равносметка и да разкаже всичките там „защо“ и „как“ на творческото си битие. Нейните книги са развълнувана и интригуваща информация за нашето съвремие с осмислянето на явления – социални, политически, културни, диреща упорито и своята собствена самоличност. При това винаги „отблизо“ и „отвътре“ с този неин интимен, топъл, критичен или опрощаващ подход.“ - казва за нея поетът Иван Теофилов („Думи за Рада“, сп. „Култура“, бр. 10, декември 2019 г.).
    Рада Панчовска е отличавана с Наградата за превод (1998) на Съюза на преводачите в България, заедно с Център за изкуства Сорос, за „Поезия“ - избрано от Мария Виктория Атенсия и за антологията на съвременна испанска поезия „Гласове на жени“; номинирана е за награда „Христо Г. Данов“ (2001) за есеистиката от Ана Мария Навалес „Разкази от Блумсбъри“, „Поезия“ – избрано от Анхел Гонсалес и сборник творби от Мария Виктория Атенсия „Стихотворения 1955-2000“, като тогава наградата в тази категория печели поетът Георги Рупчев. Преводът на пиесата „Отсъстващият си е вкъщи“ от Лопе де Вега (2001) е поставян на сцена в София и Ямбол под заглавие „Грешки от любов родени“. „Поезия“ - избрано от Луис Фелипе Виванко (2007) е отличена с наградата на Съюза на преводачите в България за 2008 г., а през 2004 г. за организирането на „Маратон на испанската литература“ е отличена със специална награда на IХ Салон на изкуствата на НДК. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на преводачите в България за 2014 г., на Националната награда за поезия „Николай Кънчев“ през 2018 г. (заедно с поетесата Мирела Иванова) за „Космически елегии“ и на Наградата на Международния Поетически Фонд „Поети от други светове“ (Испания, 2018).
    Умира в гр. София на 27 април 2022 г.

 

 

 

 

         Произведения и преводи на Рада Панчовска - https://litclub.bg/library/nbpr/radapan/index.html

 

 

         Снимка: Издателство „Стигмати“

 

 

 

 

    • ДИМИТЪР КЕНАРОВ

 

Димитър Кенаров

         Димитър Кенаров е роден през 1981 г. в гр. София. Завършил е Американския колеж в София, а по-късно Мидълбъри колидж (САЩ) и Калифорнийския университет в Бъркли. Дълго време работи като журналист на свободна практика. Негови текстове са публикувани в списанията „Esquire“, „Outside“, „The Nation“, „Foreign Policy“, „Boston Review“, „The International Herald Tribune“, „The Virginia Quarterly Review“, „The Pulitzer Center on Crisis Reporting“ и др. Носител е на годишната награда за публицистика на сп. „Virginia Quarterly Review“ и на наградата „Южна пролет“. В България публикува във в. „Литературен вестник“, в. „Култура“, сп. „Виж“ и др. Автор е две стихосбирки - „Пътуване към кухнята“ (Изд. „Жанет-45“, 2001 г.) и „Апокрифни животни“ (Изд. „Жанет-45“, 2010 г.). През 2006 г. Издателство „Стигмати“ издава в негов превод книгата на Елизабет Бишъп „Крузо в Англия“. През 2022 г. издателство за поезия „Да“ издава в превод на Димитър Кенаров „Да се откажеш от рая“ на Джак Гилбърт.
         „Апокрифни животни“ е удивително обмислена в целостта си книга, като същевременно Кенаров показва на публиката изключителна езикова вещина и техническо разнообразие, нетипични за повечето негови връстници.“ - пише за него Марин Бодаков (в. „Култура“, бр. 25, 02 юли 2010 г.).

 

 

         Произведения на Димитър Кенаров - https://kenarov.litclub.bg

 

 

 

    • АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ

 

 

         Александър Чобанов е роден на 26.09.1979 г. в гр. Смолян. Завършил е специалност Българска филология в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград и магистърска програма „Творческо писане“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Колекция 18“ (Изд. „Отзвук прес“, 2008 г., награда „Южна пролет“ - 2008 г.), „Летен следобед“ (Изд. „Фабер“, 2011 г.), „Квантова градина“ (Изд. „Хермес“, 2015 г.) и на романите „Хлапета“ (Изд. „Хермес“, 2013 г.), „Неотминало“ (Изд. „Хермес“, 2017 г.), „Дъждът оставя следи“ (Изд. „Хермес“, 2022 г.). Като сценарист участва в сериалите „Четвърта власт“, „Под прикритие“, „Румбата, Роналдо и аз“, „Дървото на живота“, „Съни Бийч“ и др. Сценарист е и на пълмонометражния филм „Привличане“. „Александър Чобанов пише умно, увлекателно и с чувство за хумор. Неговите разкази съдържат всичко необходимо, за да ги определя като литература от високо ниво.“ - пише за него Емил Андреев в анотация за книгата „Летен следобед“.

 

 

 

    • ЯСЕН ВАСИЛЕВ

 

Ясен Василев

         Ясен Василев е роден през 1988 г. Завършва 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, след което завършва специалност Драматургия в НАТФИЗ.
         Първата му стихосбирка е „Сляп виси безкрая“ (изд. „Хермес“, 2009), както и на няколко пърформанса по авторски текстове, сред които Dirtify/WarX (2009) и ХлRб и Зрелища (2010) в ТР „Сфмумато“.
         В периода 2008-2010 печели над 20 литературни награди, сред които и Голямата награда на публиката на фестивала „София: Поетики“.
         Втората му книга се казва „Андрогин“ и излиза в началото на май 2011 г. с марката на издателство „Пергамент“.
         Третата му книга е „#lonelinessindex“ (2015) и е публикувана само онлайн в „Литературен клуб“.
         Четвъртата му книга е „Катедралата на тялото, тялото на сянката“ (2020) и отново е публикувана само онлайн в „Литературен клуб“.

 

 

         Произведения на Ясен Василев - https://litclub.bg/library/nbpr/yavasilev/index.htm

 

 

 

    • „ЕРГО“

 

 

         „Ерго“ е издателство за българска и преводна литература, основано през 2012 г. в София от преводача Мартин Христов. Първите книги на „Ерго“ излизат съвместно с издателството на Малина Томова „Стигамти“ и са преводи на унгарски писатели. Постепенно издателството се разраства и започва да публикува и много български автори, сред които Златко Ангелов, Пламен Антов, Велина Баева, Йорданка Белева, Дияна Боева, Мария Василева, Бистра Величкова, Васил Загоров, Жюстин Томс, Емилиян Вълев, Станимир Вълев, Ина Вълчанова, Манол Глишев, Екатерина Григорова, Анна Гюрова, Стоян Гяуров, Цвета Делчева, Людмил Димитров, Майя Динева, Виктор Дяков, Цветанка Еленкова, Маргарит Жеков, Стефан Жечев, Иван Б. Иванов, Ивайло Иванов, Димана Иванова, Мая Иванова, Здравко Кисьов, Роман Кисьов, Камен Костов, Росен Кукушев, Владимир Левчев, Райна Маркова, Людмила Миндова, Десислава Неделчева, Станчо Пенчев, Мартин Петков, Гергана Пожарски, Яна Пункина, Ивайло Радев, Палми Ранчев, Христо Стоев, Милка Стоянова, Бранимир Събев, Поли Муканова, Петър Тушков, Николай Фенерски, Владислав Христов, Мирослав Христов и др.
         Най-известните поредици на издателството са „Модерна европейска проза“, „Нова българска проза“, „Нова българска лира“, „Събеседници“, „Контрапункти“, „Епистола“, „Libri Legendi“, „Глобус“, „Източна сбирка“, „Нулева зона“ и др.

 

 

         Сайт на издателството: https://ergobooks.eu

 

 

 

 

    • МАРИН БОДАКОВ

 

 

         Марин Бодаков е роден на 28 април 1971 г. в гр. Велико Търново. Завършил е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен преподавател в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1997 до 2000 г. работи като редактор в сп. „Български месечник“. След това близо 18 години е литературен редактор на вестник „Култура“ (2000 - 2018), както и на вестник „К“ (2018-2019). След спирането на тези вестници води рубрика за книги в сайта „Тоест“. Дълго време води рубрика и в сайта „Баница“, в която представя млади поети.
         Марин Бодаков е автор на осем стихосбирки - „Девство“ (ИК „Кибеа“, 1994), „Бисквити“ (ИК „ЛИК“, 1998), „Обявяване на провала“ (ИК „Жанет-45“, 2002), „Ангел в зоопарка“ (ИК „Алтера“, 2008), „Наивно изкуство“ (ИК „Жанет-45“, 2011), „Северна тетрадка“ (Издателство за поезия „Да“, 2013), „Битката за теб“ (Издателство за поезия „Да“, 2016) и „Мечка страх“ (ИК „Фабер“, 2016), както и на книгите „Кой „уби“ критиката: Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на XX век“ (ИК „Фабер“, 2019), „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ (ИК „Фабер“, 2019) и „Детето зад чина“ (ИК „Точица“, 2012, в съавторство със Зорница Христова). Марин Бодаков е автор и на многобройни рецензии за книги, статии, интервюта и др. в най-различни книжни и електронни издания. Редактор е на стотици поетични книги. Многократно е член на журитата на конкурси като „Иван Николов“, „Христо Фотев“, „Веселин Ханчев“, Славейковата награда и др. (https://news.litclub.bg/rezultati.htm)
         „Има поети, които стават поети, когато им се говори като на поети, когато им се говори за тяхната поезия, когато и те се наричат поети. Но има и други, които не говорят, не се наричат и на тях не е подходящо да се говори. Те дори смятат поезията си за „чернова на оставка от поезията“, както гласи заключителната строфа на стихотворението на Марин Бодаков „Обявяване на провала“ - пише за него литературоведът Боян Манчев в предговора към книгата „Обявяване на провала“.
         Марин Бодаков е носител на наградите „Иван Николов“ (заедно с Румен Леонидов) и „Рицар на книгата“. Посмъртно е обявен за почетен гражданин на гр. София.
         Умира на 08 септември 2021 г. в гр. София. На погребението му на 11 септември се стичат хиляди хора.

 

 

 

 

    • АНГЕЛ ИГОВ

 

 

         Ангел Игов е роден на 03 юли 1981 г. в гр. София. Завършил е Първа английска гимназия в София, Английска филология и Литературознание в СУ „Св. Климент Охридски“. След това става асистент в катедра „Англицистика и американистика“ във Факултета по класически и нови филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Ангел Игов е писател, преводач, литературен критик и публицист. Един от създателите на инициативата „Литурне“, водещ на радиопредаването „Всяка събота“ (радио „NET“, 2004-2005) и водещ в телевизионното предаване „5 по Рихтер“ (TV7, 2005-2009), постоянен наблюдател за книги във в. „Култура“ (2006-2008).
         Автор е на два сборника с разкази - „Срещи на пътя“ (ИК „Лодос“, 2002) и „К.“ (ИК „Адрона“, 2006) - и на три романа - „Кратка повест за срама“ (ИК „Сиела“, 2011), „Кротките“ (ИК „Жанет-45“, 2015) и „Фини прахови частици“ (ИК „Жанет-45“, 2017), както и на изследването „Знамена и ключове: поетика на епиграфа“ (ИК „Жанет-45“, 2022).
         Има многобройни преводи от английски език - Пол Остър, Мартин Еймис, Иън Макюън, Анджела Картър, Хорхе Луис Борхес, Умберто Еко, Уилям Уърдзуърт, Самюъл Тейлър Колридж, Дж.Р.Р.Толкин и др.
         Носител е на наградите „Кръстан Дянков“, „Христо Г. Данов“, „Рашко Сугарев“, „Южна пролет“ и др.

 

 

 

 

 

 

    • „ЩУРЕЦ“

 

В. Щурец

         „Щурец“ е седмичен хумористичен вестник, основан от Райко Алексиев, който се подписва като главен редактор под псевдонима „Фра Дяволо“ или „Fra Diavolo“. Първият брой излиза в гр. София на 24 декември 1932 г., а последният - на 30 юни 1944 г. В уводната статия в първия брой на вестника четем: „Знаете ли що значи, когато в една, притисната от неволи къща, запее Щурец? Поверието казва, че е на радост и на добро. Нашият весел Щурец няма никаква друга амбиция освен да прилича на своя малък безгрижен съименник, който лети по поляни и градини, зиме край огнищата тананика своята безгрижна песен и пълни с веселие сърцата. Посрещнете с добро сърце веселия Щурец, защото той носи радост в притиснатия ви от неволи живот. Той ще ви разказва неуморно за безобидните жалостиви герои от градове и паланки, ще ви шепне весели истории за равноправките, за кикиморите, за тъщите и свекървите, сегиз-тогиз ще ви разкавва весели клюки и интриги из обществото, ще се смее заедно с вас над своите и вашите недъзи, ще се закача с политиците и политическите партии, партийки, племена, групи, крила, крилца и опашки и ще си свири безгрижно. А когато зърне всички онези неща, които смущават вашето и неговото спокойствие, свирнята му ще се превръща в свиркане, правдиво и безпристрастно освиркване, каквото заслужават много лица, факти и събития в нашия притиснат от неволи живот. Посрещнете с добро сърце веселия Щурец.
         В първите броеве статиите са подписани основно с псевдоними („Щурец“, „Фра Дяволо“, „Несретник“, „Луцифер“, „Цербер“, „Козирог“, „Пурпурин“, „Войдан“ и др.), но постепенно сътрудници на вестника стават Елин Пелин, Матвей Вълев, Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Димитър Талев, Ангел Каралийчев, Ст. Л. Костов, Стилиян Чилингиров, Змей Горянин, Николай Ракитин, както и художниците Илия Бешков, Стоян Венев, Христо Бръзицов и др. Във вестника се публикуват и преводни текстове. Традиционно на първа страница на вестника винаги излиза голяма карикатура от Райко Алексиев, осмиваща българския и световния политически живот.
         „Щурец“ поддържа интересни рубрики като „Политическа борса“, „Бюлетин“, „Тук да си остане“, „Знамените прякори“, „Из чуждия хумор“, „Из печата“, „Из родните архиви“, „Интриги и клюки“, „Наши хора“, „Кой какво обича да чете“, „Литературни бисери“, „Бисери из родната поезия“, „Кушията на родното невежество“, „Българска хумористична енциклопедия“, както и многобройни реклами, например тази: „Боядисва - почиства / запазена марка / Позитано 3 / тел. 41-23 / Киремиджян / Влезе той измачкан, лекедисан, / А излезе чист и боядисан, / За гатанката вместо да се пита / Нека всеки лично да опита.“ (в. „Щурец“, бр. 22, 1933 г., стр. 3). Има и автореклами, като например: „Вестник Щурец е най-разпространения седмичен вестник и единствения весел другар на българския читател. Излишно е да се казва, че Щурец е абсолютно безпристрастен, защото едно разгръщане на неговите страници е достатъчно да убеди всекиго, че смехът му се носи над всичко и бодливите му закачки се отправят по всички посоки и към всички недъзи на нашия объркан живот.“ (в. „Щурец“, бр. 18, 1933 г., стр. 2 )

 

 

 

 

 

 

 

    • „ГОЛОГАН“

 

Корица на сборния албум на групата от 2020-та година

         „Гологан“ е група за етно-рок поезия, основана през 2004 г. Тогава поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират като решават да експериментират в стила арт рок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват преводачката Анджела Родел (вокали, тамбура) и писателят Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван С. Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Музикантите използват както съвременни инструменти – електрическа китара, бас китара, барабани, така и традиционни инструменти като кавал, тамбура, тарамбука, двоянка и др. Целта на това смесване на древно и съвременно звучене не е просто да се провокират слушателите като се поставят инструментите в необичайно за тях обкръжение, а да се осъществи един истински контакт между начините на звукоизвличане от различни епохи. Музикантите се опитват да придадат на космополитната рок култура едно специфично локално звучене като по този начин се стремят да обновят музикалната традиция. „Гологан“ са свирили на много места в България, както и в Унгария, Словакия, Австрия, Германия и Македония. По-късно Иван Христов и Петър Чухов изпълняват сами в свой литературно-музикален пърформънс част от репертоара на групата, към който прибавят и нови композици.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    • „ЧИТАЛНЯТА“

 

Читалнята, снимка: Иван Шишиев, Етюд-и-те на София

         „ЧитАлнЯта“ е градска библиотека, съзададена на 29 юли 2015 г. в изоставения павилион за вестници в Градската градина в София. „След дълги години безстопанственост, през лятото на 2015 г. стъкленият павилион на алеята зад фонтаните бе изцяло обновен, за да посреща гражданите и туристите в столицата. В основата на „читАлнЯта“ стои идеята за създаването на нова, модерна читалня в центъра на София, която да бъде атрактивна обществена среда за четене и обмяна на книги. Уютно място, което да вдъхновява любовта към книгите в градската среда ежедневно.“ - казват организаторите от „Сдружение градски читални“. Освен място „ЧитАлнЯта“ е инициатор на многобройни проекти за насърчаване на четенето и дарителски кампании. През 2016 г. „ЧитАлнЯта“ е номинирана за Националната книжовна награда „Христо Г. Данов“ в категорията „Библиотеки и библиотечно дело“.

 

 

         Сайт на „ЧитАлнЯта“ - https://www.chitalnyata.bg

 

 

         Снимка: Иван Шишиев, „Етюд-и-те на София“

 

 

 

 

 

 

 

    • „ГЛАС“

 

Сп. Глас

         „Глас“ е независимо тримесечно литературно списание, което излиза в периода 1989 - 1999 г. в гр. София, гл. редактор: Владимир Левчев.
         „Гласът, който вика за помощ в тъмните улици, се оказва глас в пустиня. Пустинята от много години се движи. Тя нахлува все по-навътре в нас. Нахлува в душите ни. Не сме ли се превърнали в една инертно-хаотична тълпа, където всеки отделен индивид се интересува само от личните си дребни материални интереси - аполитична тълпа, която не разбира и мрази културата?... Но как може да се води борба с настъпващата пустиня, ако съществуването й просто се отрича? Как може да се води борба с духовната и материалната инфлация, с корупцията, с двуличието, ако няма информация за всички сфери на производството и управлението на страната ни? Как може да се въведе действителен икономически механизъм, ако съществува дезинформация за изпълнение на планове, за приходи и разходи, ако продължава да властва командно-административния подход към икономикати и обществения живот? За какъв икономически механизъм говорим, когато овластените безотговорни чиновници нямат страх от пресата, нямат страх от общественото мнение? Те настъпват заедно с пустинята - като кошмари на болен... Без гласност, без свобода на словото и свободен достъп до нужната информация не може да се направи никакво икономическо, никакво духовно преустройство! Но има ли истинска гласност в България? За да си отговорим на този въпрос, достатъчно е да сравним един съветски и един български вестник. Властта на посредствените полуграмотни чиновници води обществото ни към гибел. Към сърцевината на пустинята, която се нарича пълна икономическа, духовна и морална разруха. И не на последно място - екологическа разруха - безвъзвратно погубване на въздуха, земята и водата. Ако не се пробудим веднага от големия сън, ако не издигнем глас, който да пробуди държавата ни - скоро ще бъде късно. Но кой чува гласът в пустиня? Страшно е, когато народът престане да вярва в своята интелигенция. И когато интелигенцията престане да вярва на своя народ!... А точно до такова положение се стига, щом липсва гласност и свобода на изразяване за всеки индивид. И щом науките, изкуствата, както и човешкият труд се оценяват от некомпетентни овластени чиновници!“ - пише в уводната статия на първия брой главният редактор и издател Владимир Левчев.
         И още: „Тъй като издателят на това независимо списание в защита на гласността е литератор, той си е поставил за цел да публикува предимно литература - най-вече поезия, критика и есеистика. Само че такава поезия, критика и есеистика, която трудно намира място на страниците на официалния печат. Освен това списание „Глас“ ще публикува и чисто публичистични материали по екологически, икономически и социални проблеми, преведени от световния и съветския печат, или български.“ (сп. „Глас“, брой 1, пролет 1989 г.).
         Сътрудници на списанието стават Ани Илков, Цветан Тодоров, Енчо Мутафов, Желю Желев, Виктор Пасков, Блага Димитрова, Миглена Николчина, Георги Рупчев, Едвин Сугарев, Михаил Неделчев, Красимир Дамянов, Миряна Башева, Данила Стоянова, Радой Ралин и др. В списание „Глас“ излизат преводи на Александър Солженицин, Чеслав Милош, Силвия Плат, Т.С. Елиът и др.

 

 

 

 

    • РАДОСЛАВ ЧИЧЕВ

 

 

         Радослав Чичев (1981) е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е един от водещите на предаването „Аларма“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. През месец март 2010 г. пиесата му „Колекционерката“ печели първа награда на конкурса за камерна пиеса „Славка Славова“ на „Театър 199“. След „Колекционерката“ има още две поставени пиеси - независимото представление „Траевремене“ и радиопиесата „Звездата на Планк“. Един от наградените в конкурса на издателство „АРС“ за издавене на дебютна книга. Свири на бас-китара в групите „Кака Сяра“ и „Дует Дворжак“. Автор е на четири стихосбирки - „От прашинката на деня“ (Изд. „Арс“ - Благоевград, 2011), „Сърцето на ловеца е лисица“ (Изд. „Сонм“, 2013), „5.6“ (Изд. „Жанет-45“, 2016) и „Светкавици“ (2021). През 2012 г. печели Фестивала „София: Поетики“. Един от участниците в поетичното представление „4х4“, заедно с Ясен Василев, Мирослав Христов и Иван Димитров.

 

 

         Произведения на Радослав Чичев - https://litclub.bg/library/nbpr/chichev/index.html

 

 

 

 

 

 

 

    • ПЕТЪР ДЕНЧЕВ

 

Петър Денчев

         Петър Денчев е роден на 8 август 1986 г. в гр. Варна. Завършил е Режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 г. и магистърска програма „Театрално изкуство“ през 2017 г. През годините има номинации и награди от различни конкурси за поезия и проза („Развитие“, „Светлоструй“, „Веселин Ханчев“, „Екстаз – сп. „Алтера“). С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича“ печели конкурса за нов български роман „Развитие“ през 2007 г. По-късно издава сборника с разкази „Истории в минало време“ (2010, Издателство „Жанет 45“) и романа „Тихото слънце“ (2012, Издателство „Жанет 45“). Неговите романи „Малкият бог на земетръса“ (2019, Издателство „Жанет 45“) и „Превъртане“ (2021, Издателство „Жанет 45“) са номинирани за наградата „Хеликон“ (2019, 2021). Негови произведения са превеждани на сръбски, македонски, словенски, немски, английски и фарси. Поставял е спектакли на сцените на повечето от големите театри в България (Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна, ДТ „Сава Огнянов“ Русе, ДТ „Гео Милев“ Стара Загора и др.). В периода 2017-2018 г. е драматург на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна. В театъра е работил върху текстове на автори като Едуард Олби, Жорди Галсеран, Сара Рул, Шекспир, Молиер. Негови спектакли са гостували на различни фестивали и форуми в Сърбия, Румъния, Косово и Черна гора.

 

 

         Произведения на Петър Денчев - https://litclub.bg/library/nbpr/dentchev/index.html

 

 

 

 

 

    • ИВАН ДИМИТРОВ

 

Иван Димитров

         Иван Димитров е роден през 1983 г. и е завършил специалност Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Литературният му дебют е стихотворението „[обичаше да спи на ръба на скалата]“, публикувано в електронното издание „Литературен клуб“ на 26 октомври 2006 г. Автор е на сборниците с разкази „Местни чужденци“ и „Силата на думите“, на стихосбирката „Поет на портрет“ и на романите „Животът като липсваща лъжица“ и „Софийски дует“.
         С пиесата си „Очите на другите“ печели първа награда в направление „Авторски прочит“ на двадесетото юбилейно издание на „Друмевите празници“ през 2011 г. През 2012 г. английският превод на пиесата на Анжела Родел е избран сред над 400 пиеси за участие в нюйоркският фестивал „HotInk at the LARK“, където през месец март тя е прочетена от американски актьори на маса в компанията на девет пиеси от цял свят. През месец септември 2012 г. пиесата е поставена на нюйоркска сцена в театър „Ню Охайо“. През месец май 2012 пиесата му „Извънземно“ е една от двете отличени пиеси на конкурса на Благоевградския театър за пиеса на абсурда. През месец септември същата година пиесата му „Времева болест“ печели конкурса за младежка пиеса и e поставена в Белград през 2013 г. През 2014 г. е номиниран за наградата „Стоян Камбарев“.

 

 

         Произведения на Иван Димитров - https://library.litclub.bg/ivan/

 

 

 

 

 

    • ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

Ивайло Иванов

         Ивайло Иванов е роден на 4 септември 1972 г. в гр. Троян. Средно образование завършва в родния си град, а висше - специалност Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работи като редактор във в. „Литературен форум“ (1997 - 1998 г.), като вътрешен рецензент в издателство „ПАН - В.Т.“ и като разпространител на печатни произведения.
         Автор е на следните книги: „Хензел и Гретел“ (1995), „Искри от воденичните ми камъни“ (1997), „Очи на дете“ (2006), „Филологически поеми“ (2007), „Пастирът на мухи“ (2008), „Песен за бащите на Прехода“ (2010), „Брачни песни“ (2013), „Нов сън за щастие“ (2015).
         Има многобройни публикации - стихотворения, сатири, литературна критика и църковна публицистика. Негови творби са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски. Носител на множество награди от различни конкурси за поезия. Активен член на Сдружението на българските писатели.
         Умира на 30 май 2016 г.

 

 

         Произведения на Ивайло Иванов - https://litclub.bg/library/nbpr/iivanov/index.html

 

 

 

    • КАЛОЯН ИГНАТОВСКИ

 

 

         Калоян Игнатовски е роден на 12 юни 1976 г. в София. Дълги години работи като преводач на свободна практика. Дългогодишен редактор с английски език в ИК „Прозорец“. Превеждал е книги, есета и стихотворения от Сидхарта Шангви, Йосиф Бродски, Чарлс Буковски, Дейвид Гилмор, Оскар Уайлд, Синтия Озик, Ханиф Курейши, Сюзан Зонтаг, Лорънс Дърел и др. През 2015 г. е номиниран за наградата за превод „Кръстан Дянков“ - за превода на „Буда от предградията“ от Ханиф Курейши.
         Негови стихотворения са публикувани в сп. „Сезон“, сп. „Алтера“, сп. „Капитал Light“, в. „Литературен вестник“, електронното списание „Литературен клуб“ и др.
         „Полет ВА891 без закъснение“ е първата му книга, издадена от ИК „Стигмати“ през 2008 г. За нея получава награда на конкурса „Южна пролет“ през 2009 г. През 2010 г. получава Славейковата награда. През 2012 г. излиза втората му книга „Брик Лейн: неделя“ (Изд. „Жанет-45“). За нея Марин Бодаков пише във в. „Култура“ - „Свръхлитературна, ала с разказваща спонтанно поезия. Тази книга ще прескочи годината с помощта на разсъдливата си болка.“ (бр. 44, 21 декември 2012 г.) За тази книга е номиниран за награда „Иван Николов“ - 2012 г. Третата му книга е „Приятелю Тунхай“ (2019 г.). Един от основателите на Издателство за поезия „ДА“.

 

 

         Произведения и преводи на Калоян Игнатовски - https://litclub.bg/library/nbpr/kaloyan/index.html

 

 

 

 

 

 

    • ЕВГЕНИ ЧЕРЕПОВ

 

Евгени Черепов

         Евгени Черепов е роден през 1981 г. в гр. Стара Загора. Автор е на многобройни разкази, публикувани във в. „Литературен вестник“, в. „Литературен глас“, в. „Сега“, сп. „КапиталLight“, електронните списания „Литератерун клуб“ и „Литернет“, както и на романа „Добавено лято“ (Изд. „Сиела“, С., 2012 г.), който е номиниран за наградите „Елиас Канети“ и „Южна пролет“. „Макар че става въпрос за дебютна книга, „Добавено лято” изглежда внимателно писан и дълго натрупван в съзнанието на своя автор, дори можем да кажем „събирателен”, текст. И не само защото в тъканта му откриваме ситуации и образи, а понякога дори цели кратки разкази, публикувани през последните четири-пет години.“ - пише за романа проф. Милена Кирова в рецензия за в. „Култура“ (бр. 11 от 22 март 2013 г.).

 

 

         Произведения на Евгени Черепов - https://cherepov.litclub.bg

 

 

 

 

 

    • СТЕФАН ИВАНОВ

 

Стефан Иванов

         Стефан Иванов е роден на 13 май 1986 г. в гр. София. Завършил е Френската гимназия и философия в Софийския университет, след като преди това е бил сред победителите на Олимпиада по философия. Първата му книга се казва „4 секунди лилаво“. Издадена е под псевдонима Сив Анов през 2003. Втората е „Гинсбърг срещу Буковски в публиката“ (2004). Третата е „Списъци“ (2009). Публикувал е текстове в следните издания - в. „Култура“, в. „К.“, в. „Литературен вестник“, в. „Сега“, сп. „Егоист“, сп. „Maxim“, сп. „Жената днес“, сп. „Мениджър“, сп. „Една седмица в София“, сп. „Капитал Лайт“, сп. „Алтера“, сп. „Ах, Мария“ и др. Неговият разказ „Е-к-с-т-а-з“ е сред номинираните в конкурса за разказ на сп. „Алтера“ през 2006 г. От началото на 2005 г. промотира стиховете си в клубове заедно с група „Лепра Делукс“ и в текстовата компания на Радослав Парушев, Момчил Николов и Тома Марков - „Бърза литература“. През 2011 г. печели първа награда на фестивала „София:Поетики“. След 2012 г. се занимава активно с драматургия. Заедно с Иван Добчев през 2013 г. получават наградата „Икар“ за най-добър театрален спектакъл за „Медея - майка ми“ (ТР „Сфумато“).

 

 

         Произведения на Стефан Иванов - https://stefanivanov.litclub.bg

 

 

 

    • ИЛКО ДИМИТРОВ

 

 

         Илко Димитров е роден на 23 декември 1955 г. в гр. София. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.Автор е на книгите „Опит за определение“, стихове (1989); „Приказки за Попо“, книга за деца (1992); „Обратен водопад“, стихове (1995); „Някакво заглавие“, проза (1994); „Вселена по здрач“, стихове (1998), „Паркът“, поема (1999), „Трите кошници“, стихове (2000); „Разчленяване“, поема (2001), „Двамата съдружници“, есета (2007), „Бяло“, стихове (2008), „Продавачът на конци“, поема (2009), „Бог в Ню Йорк“ (2010), „Четири“ (2011), „Това едно / Можеш ли го“ (2013), „Черно“ (2018), „Приближение“ (2019), „Изчезване на времето“ (2021).
         Книгата „Паркът“ е отличена с годишната награда на Сдружението на българските писатели за 1999 г. Книгата „Продавачът на конци“ е отличена с наградата „Иван Николов“ (2009 г.).
         Илко Димитров работи като юрист, заместник-министър на отбраната (2003-2005) и народен представител в 40-о Народно събрание (2005-2009).

 

 

         Произведения на Илко Димитров - https://litclub.bg/library/nbpr/dimitrov/index.html

 

 

 

 

 

 

 

    • КЕВА АПОСТОЛОВА

 

Кева Апостолова

         Кева Апостолова е родена на 7 август 1946 г. в гр. Монтана. Автор е на десет поетични книги - „Орбити в мен“ (изд. „Народна младеж“, София, 1989), „Аз съм“ (изд. „Егоцентрик“, София, 1994), „Вече съм готова“ (изд. „Егоцентрик“, София, 1997), „Отворено слънце“ (изд. „ПАН-ВТ“, Велико Търново, 1998), „As sam balgarka/Edna balgarka“ („Издателско ателие Аб“, София, 2002), „Ембриони в слънцето“ (изд. „Проф. Петко Венедиков“, София, 2013), „Un texte provisoire“/„Временен текст“, превод на френски Анелия Велева (изд. „L’une &L’autre“, Paris, 2013), „Не пишете повече, аз написах всичко“ (изд. „Проф. Петко Венедиков“, София, 2014), „P.S.“ (изд. „Проф. Петко Венедиков“, София, 2016), „Хоризонтални стихотворения“ (изд. „Проф. Петко Венедиков“, София, 2020). Също е автор на книгите „Театър, театър, театър“ (1998) и „4 пиеси“ (2018). Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в литературни издания в Македония, Полша, Унгария, Белгия, Франция.
         Написала е многобройни театрални пиеси, поставяни в България, Македония, Турция, Ню Йорк - САЩ, както и на реализирани телевизионни и радио драми.
         Главен редактор на сп. „Театър“, София.

 

 

         Произведения на Кева Апостолова - https://keva.litclub.bg

 

 

    • „ВИТАМИН Б“

 

 

         „Витамин Б“ е независимо литературно списание, което излиза в периода 1996 - 1999 г. в гр. София. Започва под името „Аспирин Б“, но заради проблеми с фармацевтичната индустрия е принудено да промени името си. В издателското каре четем: „Фармацевти: Биляна Курташева, Дечо Чипилов, Елин Рахнев, Кольо Карамфилов, Невена Кръстева. Бърза помощ: Василена Чонова, Иво Кръстев. Редакцията на Витамин Б не рецензира и не връща ръкописи“.
         Сътрудници на списанието са Едвин Сугарев, Бойко Пенчев, Елена Алексиева, Кирил Мерджански, Ивайло Иванов, Марин Бодаков, Мариан Бозуков, Александър Прокопиев, Борис Роканов, Тодора Радева, Надежда Радулова, Людмил Станев, Чавдар Ценов, Катя Атанасова, Атанас Сугарев, Мария Станкова и др. „Витамин Б“ публикува и преводна художествена литература - Алън Гинзбърг, Хулио Кортасар, Хайнер Мюлер, Даниил Хармс и др.
         Всяка книжка на „Витамин Б“ започва със своебразен епиграф, който е цитат или редакционна бележка. Например: „Като се позамисля, разбирам, че тази картина не е както трябва... (Анди Уорхол) или „И така... Ръцете добре измити. Ноктите изрязани. Свалете пръстени, гривни. Обеците на пъпа също. Добре закусили - кашкавал, овесени ядки, сметана. Белтъчини. Обувки лъснати. Чорапи изгладени. Фрак. Папийонка. Парфюм - неналивен. Пудра под мишниците. Празен поглед. Отпускай, отпускай... Онзи синус - леко встрани. Повдигай, повдигай... Повече празничност, мащабност, ведрина. Насочи го. Безименния! Действа. И така...“.
         Списанието е пълно с всевъзможни реклами, най-вероятно написани от „фармацевтите“. Ето какво гласят някои от тях: „Стефан Караджа“ 5 - истинският Министерски съвет. Островът на алтернативните чучулиги. Изпий едно малко, поговори с приятели, купи си новия „Витамин Б“ и падни в ягодите“, „Очаквайте Маша Вирхов в „Ягодовите полета“. „Без това списание съм за никъде“, Маша Вирхов, из интервю за EUROSPORT“, „Мария Станкова. Наръчник по саморъчни убийства. Очите й зелени, а все черно вижда. Задължителна книга“, „Атлантик. Тортите с две сърца! Любимите торти на поколението на витамините“ и др.
         Някои от броевете излизат съвместно с издателство „ЛИК“. Заради тежката икономическа ситуация в края на 90-те години, цената на една книжка се движи в широки граници, като през 1998 г. тя е 1 500 лева (неденоминирани).

 

 

 

 

 

 

 

 

    • „БАМБУКА“

 

Бамбука

         „Бамбука“ е народно название на кафене, намирало се е в непосредствена близост до Народния театър „Иван Вазов“ - срещу билетната каса. Открито е на 24 май 1956 г. под името кафене „Народен театър“, но бързо става известно като „Бамбука“, заради бамбуковите пръти, с които е украсен бара.
         Сред редовните посетители на „Бамбука“ са писателите Константин Павлов, Елисавета Багряна, Александър Геров, Христо Фотев, Иван Пейчев, Георги Марков, Радой Ралин и др. За него говорят Константин Константинов в „Път през годините“, Георги Марков в „Задочни репортажи за България“, проф. Здравко Чолаков в лекциите си по история на българската литература в Софийския университет. Писателят Атанас Славов го определя като „задушна литературна джунгла“. Спира да съществува през 1966 г.

 

 

 

 

 

    • „ЛИТУРНЕ“

 

Плакат на Литурне

         „Литурне“ е инициатива на група писатели, които провеждат през 2005 г. спонтанни литературни четения по улиците на София и Созопол, подобно на уличните музиканти. „Литурне се зароди в чилийската хасиенда на Александър Мануилов, кръстник му стана гласът „Ангел Игов“, а Димитър Кенаров вкара невиждани животни сред нас. После взехме микрофон, сложихме шапка, за да пускат минувачите монети, и тръгнахме на път. Литурне не е група, това е шапката на групите.“ - пише ВБВ в текста си „Mo chuisle“, публикуван в сп. „Алтера“. Красимира Джисова също коментира инициативата в сп. „Кръг“: „Известно е, че публиката на улицата е ситуативна и присъствието й не е доказва, че е била публика преди, нито предполага, че ще бъде. Тя идва отнякъде, преминава край четящия и моментът на заслушване и спиране, не съвпада с началото на текста. Слушателите трябва да реконструират историята „досега“, което е забавно от друга позиция. Проблем са и типовете, които прекъсват четенето. Пияни и ядосани, и обичайни простаци, предимно. Въпреки изброените задължителни неудобства, Турнето дава възможност да се разбере, че литературата не просто мърда, а се движи, отваря се към хората сред пространства, направени за разходки, срещи, засичания, разговори (площад, градина, алея) и се еманципира от академичната авторитарност.“ (Красимира Джисова, „Литурне. Подгрей българската литература“)
         Първото четене на „Литурне“ е на 28 май 2005 г. на алеята преди Моста на влюбените до НДК и в него участие взимат Петър Чухов, Марин Бодаков, Ангел Игов, Димитър Кенаров, ВБВ, Александър Мануилов и др. Участниците поставят на улицата шапка, в която минувачите могат да пускат пари. Второто четене е отново в София и се състои в градинката при сладкарница „Кристал“ на 5 юни 2005 г. В него участие взимат Александър Мануилов, Ангел Игов, Иван Христов, Надежда Радулова, Димитър Кенаров, Силвия Чолева, ВБВ, Стоил Рошкев и др. Третото и може би най-голямо четене е на 18 юни 2005 г. на пл. „Славейков“. В него участват Петър Чухов, Тодора Радева, Ангел Игов, Димитър Кенаров, ВБВ, Иван Христов, Петър Петров, Александър Мануилов, Стоил Рошкев, Мария Василева и др. Четвъртото четене е на 9 юли 2005 г. на детската площадка в Борисовата градина. В него участват Камелия Спасова, Мария Калинова, Стефан Иванов, Дена Попова, Мария Василева, Димитър Кенаров, Ангел Игов, ВБВ, Стоил Рошкев и др. На 5 септември 2005 г. „Литурне“ правят четене и в Созопол. В него се включват Петър Чухов, Ангел Игов, Димитър Кенаров, Александър Мануилов и Соня Николова. В следващите месеци „Литурне“ правят четения и на закрито - в „Червената къща“ и в „Хамбара“.

 

 

    • МИРОСЛАВ ХРИСТОВ

 

Мирослав Христов

         Мирослав Христов е роден през 1982 г. в гр. София. Завършил е Философия и магистратура „Изкуства и съвременност“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на три книги с поезия и на няколко пиеси. Дебютната му стихосбирка „Череша с гравитация“ (изд. „Арс“, 2010) печели наградата на Националния литературен студентски конкурс в Шумен. През 2012 г. излиза „Зъби“ (изд. „Ерго“), а през 2018 г. третата му стихосбирка „Как ще посрещнем дъжда“ (изд. „Small Stations Press“). През ноември 2012 г. се състои премиерата на дебютната му пиеса „Всичкоядецът“ (реж. Ани Васева), която се играе последователно в „The Fridge“, „Сфумато“ и „ДНК“. Играе се и на фестивала „Off Europe 2014“ в Лайпциг. Отличаван е два пъти на фестивала Нова българска драма в Шумен (Последната звезда/2012, Цикадите/2017) и три пъти е в селекцията на платформата за драматургия „ПроТекст“/Eurodram. През 2019 г. драматургичният му текст „Пустония“ печели награда на конкурса за нова българска драматургия „Иван Радоев“ в гр. Плевен. През 2019 г. се състои премиерата на „Цикадите“ (реж. Александра Петрова) в Пловдив (Тютюневи складове), като впоследствие се играе и в театър „Азарян“ в София. През 2020 г. „Цикадите“ получава номинация за драматургичен текст на театралните награди „Икар“. Автор и режисьор на късометражния документален филм „Ято птици близо до пистата“ (2021).

 

 

         Произведения на Мирослав Христов - https://litclub.bg/library/nbpr/mhristov/index.html

 

 

    • ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ

 

Васил Георгиев

         Васил Георгиев е роден на 5 юли 1975 г. в гр. София. Завършил е Право в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по право на Европейския съюз. Работи като юрист и като хоноруван преподавател по право в няколко български университета. През 2008 г. печели първа награда в конкурса за къс разказ по повод 70 г. от смъртта на Йордан Йовков, организиран от електронното издание „Литературен клуб“ (https://www.litclub.bg), за разказа „Черният мъж“. През 2009 г. печели втора награда на конкурса за къс разказ „Рашко Сугарев“ за разказа „Любов“. През същата година получава и специалната награда на конкурса „Южна пролет“ за първата си книга „Будистки плаж“ (Изд. „Жанет-45“, 2008 г.). За романа „Апарат“ през 2014 г. печели наградата „Български роман на годината“ на фонд „13 века България“. Автор е на шест книги, от които пет са художествена литература - „Будистки плаж“ (Изд. „Жанет-45“, 2008 г.), „Уличник. Истории на софийските улици“ (Изд. „Сиела“, 2010 г.), „Деград“ (Изд. „Сиела“, 2011 г.), „Апарат“ (Изд. „Сиела“, 2013 г.), „Екс орбита“(Изд. „Хермес“, 2016 г.). Дълго време води рубрика с истории на софийските улици в сп. „Една седмица в София“, които са събрани във втората му книга „Уличник. Истории на софийските улици“. Има многобройни публикации в сп. „Мениджър“, сп. „Едно“, сп. „Его“, сп. „Една седмица в София“, сп. „КапиталLight“ и др.

 

 

         Произведения на Васил Георгиев - https://litclub.bg/library/nbpr/vgeorgiev/index.html

 

 

 

 

 

 

    • ИВАН ЛАНДЖЕВ

 

Иван Ланджев

         Иван Ланджев е роден през 1986 г. Завършил е Философия и Културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по руска класическа литература в същия университет.
         Победител в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009), носител на Наградата за дебют „Южна пролет“ (2011), на наградата „Памет (на името на Георги Рупчев)“ (2014), два пъти номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2010, 2014), „Орфеев венец“ (2019).
         Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихотворения са преведени на английски, немски, испански, италиански, японски, словенски, хърватски, словашки, арабски, маратхи.
         Автор е на три стихосбирки „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014), „Ти, непрестанна новина“ (2018), както и на книгата „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017). Работи като сценарист.

 

 

         Произведения на Иван Ланджев - https://litclub.bg/library/nbpr/landzhev/index.html

 

 

 

 

 

    • ЗЛАТОЗАР ПЕТРОВ

 

Златозар Петров

         Златозар Петров е роден в гр. Раднево, Старозагорско. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Превежда френски поети – Рьоне Шар, Пиер-Жан Жув и др. Автор на стихосбирките „На свечеряване мъжът излиза да се поразходи“ (2010), „Раждане на снега“ (2013), „Топло животно и други стихотворения“ (2017) и „Машини“ (2020). През 2017 г. е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“, както и за литературната награда „Перото“. Негови стихове са публикувани на руски и на унгарски език.

 

 

         Произведения на Златозар Петров - https://zlatozar.litclub.bg/

 

 

 

 

 

 

    • ИЛИЯ НИКОЛЧИН

 

Илия Николчин

         Илия Николчин е роден на 20.05.1931 г. Писател и журналист, автор на множество книги с разкази, романи и документална проза, както и на стотици журналистически материали. Роден в бедно селско семейство, Илия Николчин има оная нелека, но и завидна съдба, която звездата на литературата отрежда за своите избраници. Ученикът, който си пее, за да пребори страха, изминавайки пеша през зимните вечери седемнадесетте километра от гимназията в Белоградчик до родното си село Стакевци; младият учител във Вършец, който става в четири часа сутринта, за да пише; журналистът в поредица от периодични издания в провинцията и след това в столицата е винаги воден от голямата амбиция на литературата да придаде трайност на уникалното, неповторимото, невъзвратимото. Още в първите си книги с разкази, излезли в бърза последователност („Доброто небе на планетата”,1966; „Световно пътешествие”, 1967; „Железни хризантеми”,1971) както и в романа „Девет месеца и една нощ” (1972) Николчин изявява основните си характеристики като творец - топлота и човечност, грижа към живота на обикновените хора, усет за конкретния предметен свят, романтична мечтателност. Към тези черти през годините се добавят и стават все по-значими темите за природата с нейната целителна мъдрост („Пътешествие с Ива”, 1987) и за житейската философия, която може да бъде открита в простите и често пъти незабележими аспекти на всекидневния живот. Все по-задълбочен става интересът му и към историята и антропологията на родния му край, намерил израз в художествено историческата книга за Белоградчишкото въстание от 1850 година („Първулови размирици“, 2000) и в „Книга за Стакевци“, 2001. Николчин е автор и на произведения за деца („Слънчеви коне“, 1970 и „Турлакиада“, 1980), чието чувство за хумор авторът по-късно пренася и в писането си за възрастни. През последните години се появяват и някои от най-силните му творби - романът „Балканската Кармен“ (за една трагична любов, покосена от етнически вражди, 1998) и „саркастичният роман” „Сатиникон“ (за „дяволиадите“ на прехода, 2006), както и сборникът с новели „Ние, влюбените“ (2003), в който влизат предложените тук творби. Умира на 28.06.2011 г.

 

 

         Произведения на Илия Николчин - https://litclub.bg/library/nbpr/nikolchin/index.html

 

 

    • АЛЕКСЕЙ ВИДИНСКИ

 

 

         Алексей Видински е роден пред 1978 г. Завършва 133 СОУ „А. С. Пушкин“ и след това с отличие и Първа английска гимназия в София. Следва Английска филология в СУ „Климент Охридски“. Изключително добър преводач, включително и много добър симултанен преводач от английски и руски. Автор е на множество стихотворения. Самоубива се през 2004 г.

 

 

         Произведения на Алексей Видински - https://litclub.bg/library/nbpr/vidinski/index.html

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]